Навършват се 90 години от смъртта на видния деец на българското национално-революционно движение, сподвижник на Тодор Каблешков и Панайот Волов
Автор: Атанас Коев
На 4 ноември се навършват 90 години от смъртта на Никола Беловеждов – виден деец на българското национално-революционно движение, сподвижник на Тодор Каблешков и Панайот Волов.
Бъдещият бунтар е роден на 25 октомври 1856 г. в Копривщица, в родолюбиво и патриотично българско семейство. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва Пловдивското петокласно училище. Когато се завръща в Копривщица, едва 17-годишен става учител.
Там Никола Беловеждов се сдружава с видните революционери Тодор Каблешков и Никола Стоянов, като се включва в подготовката за предстоящия бунт. Избран е за секретар на копривщенския революционен комитет и става един от помощниците на главния апостол на Четвърти революционен окръг – Панайот Волов.
На 20 април 1876 г., поради предателство и опит на турските власти да заловят Тодор Каблешков, в Копривщица избухва бунт, с което се поставя началото на Априлското въстание.
Беловеждов въобще не са двуоми, а е в първите редици на бунтарите. Той веднага облича въстанически дрехи и застава начело на чета от 80 души въстаници. С нея участва в превземането на конака в родния си град, след което единодушно е избран за секретар на Военния революционен комитет в Копривщица.
Въпреки всенародния подем и първоначалните успехи на въстанието, скоро то е удавено в кръв. Никола Беловеждов е заловен от турците, съден и осъден на смърт. Наскоро след това смъртната му присъда е заменена със заточение, като той е изпратен на остров Родос да излежава присъдата си.
Там копривщенският бунтар дочаква освобождението на България от османско владичество, като през 1878 г. е освободен и се завръща в отечеството си.
Установява се в столицата на новоосвободеното Княжество – София, където се отдава на просветното дело. Първоначално е учител в училището, намиращо се в двора на църквата „Св. Неделя“, а по-късно създава ново школо с името „Св. св. Кирил и Методий“. Впоследствие Беловеждов преподава методика в Софийската девическа гимназия, както и български език в столичната Класическа гимназия.
Видният копривщенец е един от основателите на Учителската взаимоспомагателна каса, като е неин председател в периода 1911-1924 г. Дейно се включва и в читалищната дейност в столицата и дълги години е председател на софийското читалище „Славянска беседа“.
На 4 ноември 1930 г. смъртта прекъсва живота на Никола Беловеждов, като той е погребан по подобаващ начин за заслугите му за освобождението на България от османско владичество и за просветителската си дейност. Неговото име заема достойно място сред бележитите дейци на Априлската епопея през 1876 г., както и сред будителите на народа ни през Възраждането и в първите следосвобожденски години.
Преживе копривщенският бунтар и даскал издава редица учебници и учебни помагала за началното училище. Публикува методически указания и упътвания в „Учителски вестник“. В периода 1892-1914 г. издава и редактира месечното илюстровано детско списание „Звездица“, което учи децата на добродетелност и любов към труда. То е едно от най-добре списваните издания у нас от този период. Чрез него Беловеждов става много популярен сред децата, родителите и цялата наша общественост.
Видният копривщенски бунтар и просветител оставя за поколенията спомени за трагичната 1876 г., озаглавени „Първата пушка за Априлското въстание“, отпечатани през 1901 г. Те са преиздадени през 1918 г. от Щаба на Действащата армия в поредицата „Походна войнишка библиотека“.
В предисловието на книгата авторът посочва следното, което звучи твърде актуално и в наши дни: „В тези записки читателят ще види как е станало въстанието в 1876 г., което докара освобождението на България от петстотингодишното робство. Той няма да срещне тук нито хвалби към едни, нито укори към други заслужили за Отечеството патриоти, а ще види, че копривщенци са изпълнили честно дълга си към Родината, нещо от което се нуждае и днес България – от дела велики, искрени и патриотични“.
