На 11 ноември се навършват 170 години от рождението на видния революционер
Автор: Атанас Коев
На 11 ноември се навършват 170 години от рождението на Ангел Кънчев. Той е пръв помощник на Апостола на свободата Васил Левски при изгражденито на Вътрешната революционна организация-ВРО в България и негов близък другар и съратник.
Бъдещият бунтар започва земния си път на 11 ноември 1850 г. в Трявна в занаятчийско и родолюбиво българско семейство, като баща му е участник в четата на Капитан дядо Никола.
Първоначално момчето учи родния си град при известния по това време даскал Петко Рачов Славейков. През 1860 г. семейството му се прехвърля в Русе и 10-годишния Ангел става ученик на друг виден просветен и обществен деец Драган Цанков.
Впоследстие се отправя за Бесарабия и продължава образованието си като стипендиант в българската Болградска гимназия. След това се прехвърля във Военното училище в Белград и в продължение на три години учи за артилерийски офицер. Поради липса на средства е принуден да прекъсне учението си.
В сръбската столица Кънчев установява тесни контакти с българската революционна емиграция, запознавайки се с Любен Каравелов, Панайот Хитов, Васил Левски и Христо Иванов-Големия.
Тревненският революционер се включва във Втората българска легия, създадена в Белград през 1868 г., където води обученито по военно дело на една от ротите. След разпускането на легията се прехвърля във Влашко и публикува във вестник „Дунавска зора“ „Възвание към българския народ“, в което призовава сънародниците си на борба с османския поробител.
През 1870 г. Ангел Кънчев е изпратен с материалната помощ на русенци да учи в в Земеделско-индустриалното училище в чешкия град Табор. През следващата година поради липса на средства напуска училището и се отправя за България, като пътьом минава през Белград и се среща с легендарния войвода Панайот Хитов. Когато се прибира в Родината първоначално започва работа в село Образцов чифлик, намиращо са в близост до Русе.
С помощта на видните ни революционни дейци Н. Обретенов и Д. Попов, Кънчев влиза във връзка с Българския революционен централен комитет-БРЦК и се включва дейно в национално-осободителното ни движение. От Централния комитет е определен за помощник на Васил Левски при изграждането на Вътрешната революционна организация в страната, като веднага след това се отправя за България за да поеме своите задължения.
В края на август 1871 г. Ангел Кънчев се среща в Ловеч с дякона Левски и с другия му помощник Димитър Общи, като тримата предприемат активни действия по изграждането на революционна мрежа в страната. Тревненският бунтар получава от Апостола на свободата задачата да се заеме с организационната и агитационната дейност на ВРО в Северна България, като за много кратко време той успява да разгърне широка революционна дейност.
Тримата бунтари предприемат обиколка из Тракия, където създават редица частни революционни комитети. Кънчев участва дейно и в изграждането на Русенския и Троянския комитети, като впоследствие активно подпомага дейността им във всяко отношение.
По време на обиколките из България Васил Левски натоварва тревненския революционер да изготвя скици и планове на стратегическите места, необходими за бъдещите въстанически действия. Той е определен от Апостола за касиер на революционната организация в страната.
Ангел Кънчев участва дейно в изготвянето на Проектоустава на БРЦК, като продължава дейността си по създаването и изграждането на нови революционни комитети. Представящ се като търговец на кожи или като даскал той основава комитети в Разград, Пороище, Михалци, Бяла черква и др.
Жизненият път на тревненският революционер завършва твърде рано при нелепи и трагични обстоятелства. Той е едва 22-годишен, когато на 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно във Влашко, но на русенското пристанище е предаден и обграден от турската полиция. За да не попадне жив в ръцете на своите преследвачи, Ангел Кънчев се самоубива.
Това е тежка загуба за българското революционно движение, като по този повод Левски пише следното: „Остави името си безсмъртно! За честните хора е такава смърт!“
През краткия си, но изпълнен с премеждия живот видният български революционер оставя малко писмени документи, от които интерес представлява „Възванието към българския народ“. Същевременно той събира редица народни песни, някои от които са публикувани след смъртта му.
Сред малкото известни факти от живота на Ангел Кънчев е членството му в масонската ложа в Русе и театралните му занимания за кратко в Ловеч, където той изнася едно представление.
