“В огромната синя празнота днес са се настанили милиционерски партии, кресливи националисти, хора говорещи за „камионетки”, смята той. Ето какво още се казва в писмото:
Подкрепете ме на 7 юни, приятели,
Нашите партийни свещи не са много – само четири, но след 7 юни към тях ще се добавят още – сигурни сме. Защото ние не разделяме, а събираме. Земеделският народен съюз, ВМРО, Единна народна партия и Гергьовден – не сочим никого с пръст, не казваме, кой е „автентичен десен”, не се изтъкваме, за да отречем другите.
Защо студентите не носят сини знамена?... Извинявайте, но мълчанието на Филип Димитров днес е сто пъти по-стойностно от интервютата на Костов. И дори да не искате да го признаете, чувствате го в сърцата си. Оттеглянето на Петър Стоянов е моралният антипод на завръщането на някои.
Вие къде сте, приятели? Седите от двете страни и махате с палмови листа на стария-нов спасител? Или служите молебен за пукнатия глезен?
Чули ли сте нещо по темата от ГЕРБ, от Иван Костов, от Мартин Димитров? Трябва ли каузата на десните сили в България да бъде изоставена в краката на съдилища и на нескончаеми лични амбиции?...“ и т.н.
Тиражирал го е на 31 май в интернет. Интересно защо Любо Дилов не смее да стъпи в Бургас, малко да поагитира дясното. Тук добре го познаваме, пък и местните седесари щяха да му дадат едно рамо, нали ги водеше досега в 40-тото НС. Сега пали свещи и плаче, защото повече да помирише парламент, ни евро, ни български. Сам си е крив, защо първо се продаде на Ковачки, а сега и на стиснатите останки от него, наречени „Напред“. Направо си е за оплакване. И той като Емо Кошлуков, който застана до самия Ковачки.
