Преди 70 години: Че икономиката ни в онези далечни години е била доста по-напред от днес говори следната информация, публикувана на 30 юли 1940 г. във в. „Вечерна бургаска поща”:
„България участваше досега редовно на Белградския мострен панаир, като предлагаше в общата изложбена палата. За да усили участието си в панаира и така представи по-добре българското стопанство, България закупи италианския павилион”.
В последните години е рядкост да участваме на международно изложение в самостоятелна палата,
още по-малко можем да си позволим да купим... италианския павилион.
Не по-малко любопитна подробност научаваме от друга дописка в същия вестник, излязла на следващия ден:
„Очаква се в близките дни да пристигне в Бургас нарочна комисия от директора на „Храноизнос” и министъра на благоустройството, която ще прегледа и установи в кои райони ще се построят топилни инсталации за преработка на конопени стъбла”.
Разбира се, тук изобщо не става въпрос за такава преработка на канабис, за каквато ще си помислят днешните тинейджъри, които едва ли допускат, че той може да има много широко друго практично приложение, отколкото само за стимулиране на празното куфеене по купони.
За сведение на днешните търговци, преди 70 години:
„Бургаското комисарство по продоволствието е издало заповед, с която минималните цени на доматите, по които търговците ще ги закупуват от производителите се определя на 1 лев и 20 ст. килограма”.
Преди
80 години
Въпреки непрестанните си самоотвержени борби за освобождението на сънародниците ни в Македония и Одринско (виж горната статия), до обединението на всичките българи така и не се стига. Със създаването на Обществото на народите (първообразът на ООН) до организацията са отправени редица меморандуми, изложения и петиции за съдбата на останалите под чужда власт наши сънародници. За какво е ставало дума в една от тези петиции научаваме от статия на Димитър Влахов, публикувана във в. „Балканска федерация” през август 1930 г. във Виена:
„В нея се дават сведения за културния гнет, на който е подложено българското население в Македония под сръбска власт; там се говори за закрити училища, затворени черкви, библиотеки, читалища; за запрещение публикуването на вестници и списания на български език; в нея се споменава денационализационната политика на великосръбската власт, както и за лишението на македонските българи от политически права; там се отбелязва социалната мизерия, в която те тънат; в нея се говори за запрещението на българското население да си служи с матерния си език по улиците, в частните и търговските сношения... там се говори за изменение на имената; за запрещение четенето на български книги и вестници и пеенето на български песни; за запрещение празнуването именни дни; за оженването насила на македонки за сръбски жандари и недопускане на македонски интелигенти от българска народност до държавни и обществени служби”.
