В събота преди Петдесетница поменаваме паметта на починалите ни близки
В събота преди Петдесетница църквата извършва специално богослужение в памет на починалите християни, известно като Черешова задушница. Народът нарича обичая още Спасова задушница, Русалско или Спасовско одуше. Тази година според православния календар тя ще се чества на 7 юни.
Съгласно народните вярвания, на Великден Господ разпуска душите на умрелите и те слизат на земята, за да се разтъжат с близките си. На Спасовден те отново се прибират в Божиите селения.
Сутринта се отива в църквата и се записват имената на починалите близки. Може да се занесе и храна, която се подрежда на специални маси и след прочитане на молитвите се раздава на присъстващите или се оставя в храма за помен и успокоение душата на починалия.
След панихидата се отива на гробищата. През целия път до там се мълчи, за да не се смути душата на починалия. Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга дяволът, прелива се с вино или вода, пали се свещичка или кандило.
Подобно на ритуала, извършван на Спасовден, върху вечния дом на покойника се оставят орехови листа. На това дърво се приписва посредническа роля – смята се, че свързва земния и небесния свят.
По принцип на гроба не се яде и не се пие. Не трябва и да се оставя храна, за да не бъде осквернен той от безпризорните кучета.
Характерното за този помен е, че подобно на Великден отново се боядисват червени яйца. На някои места това се прави още на Спасовден. В подавката, освен характерното варено жито и хляб, украсен с кръст, има и череши. Предците ни нарекли тази задушница Черешова, защото първото опитване на черешите става, след като първи „опитат“ от тях покойниците. На много места в страната тази традиция строго се спазва и до този ден не се ядат череши.
На следващия ден е Петдесетница – петдесетият ден от Великден. Предание разказва, че на този ден дванадесетте апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата сграда, а над главата на всеки от молещите се се появили пламъци, приличащи на огнени езици.
Така апостолите се изпълнили със Светия дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват учението на всички народи. Така били поставени основите на църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
В храмовете се отслужва тържествена литургия и вечерня. Свещениците хвърлят орехова шума като символ на слизането на Светия дух над апостолите. Денят се почита като празник на рода.
След службата „синорниците“ се обикалят с икони и хоругви, за да се предпази реколтата от градушки и пожари.
