В миналото хората абсолютно точно са наричали всеки един свой роднина, знаейки мястото му в родовата общност
Автор: Росица Топалова, уредник в РИМ-Бургас
В днешно време все по-често се сблъскваме с грешното назоваване на роднинските взаимовръзки – в разговорната реч, в превода на книги и филми.
Термините за родство са не само част от езиковата ни култура, но и от българската традиция. В миналото хората абсолютно точно са наричали всеки един свой роднина, знаейки мястото му в родовата общност.
Някои от тези думи са диалектни – присъщи са само на определена територия, различни са в различните области на България и за повечето от нас звучат странно, но има и основни правила.
Недопустимо е да не знаеш, че братът на баща ти е чичо, а братът на майка ти – вуйчо. Ако в други езици думата за тези роднини е една, това не е причина да опростяваме българския език.
Жената на чичо е стринка, чинка, генка, тита, титьовица. Жената на вуйчо е вуйна. Сестрата на бащата, както и сестрата на майката е леля. Мъжът на лелята е свако.
Мъжът никога не може да има свекър и свекърва, има тъст и тъща (родителите на съпругата му). А за жената майката и бащата на мъжа й са, съответно, свекърва и свекър. Братът на съпругата е шурей, шури. Найден Геров, съвсем разбираемо, го нарича „женин брат”. Жената на шурея е шурейка, шурейница, шуренайка, шурльовица.
Сестрите на съпруга за жена му са зълви. В северозападните говори, когато са по-млади, те се наричат с имена на растения – ябълка, яворка, босилка, ягодица.
Етнографът Димитър Маринов пояснява: „Сестрите на мъжа, ако са моми или женени, в отношение на жената му са: кака (ако е по-голяма); калина (ако е по-млада от брата си, а най-стара от другите си сестри); малина (ако е подевка, т.е. по-млада от девойка); юбавка (ако е по-млада от малина); ябълка (ако е по-млада от юбавка); дунка е най-младата, ако преди нея има юбавка. Тя може да е пеленаче и да суче още”. За всички тези сестри жената е снаха.
Жените на двама или трима братя помежду си са етърви.
Башайко назовават свекъра в Гюмюрджинско, Беломорска Тракия. Етимологично се свързва с „главен”, „пръв” , „ най-голям” – „баш”. Но башайко може да бъде и по-възрастен брат, батко (например, в Източните Родопи).
Зет, знайно е, е съпругът на сестрата или съпруг на дъщерята. Забавни са словосъчетанията за мъж, който отива да живее при родителите на жена си – приведен зет, зет на къща, заврян зет, водник (от „водя” някого и той върви след мен).
Деверът е лице с определени важни функции в сватбения обред – води булката до черквата за венчавката, след това – до новия й дом, грижи се за нея през целия ден. Той е роднина на младоженеца, най-често е негов брат. Всъщност, основното значение на „девер” – книжовно, разговорно и диалектно, в цялата етнокултурна и езикова територия, е „ брат на мъжа”.
Балдъза е сестрата на съпругата. Балдъза може да има само мъжът. Баджанакът е съпруг на сестрата на съпругата, т.е. съпруг е на балдъзата. Мъжете, женени за две сестри, помежду си са баджанаци.
Този, който сватосва момък и мома, посредничи за годежа им, е предумник. Логично, от глагола „предумвам”, т.е. „преговарям”, „склонявам”, „кандърдисвам”. Той е и снобник от глагола „снобя” – „сватосвам”. А подробното тълкуване на Найден Геров е следното: „снобя – влизам между двоица, за да наглася някоя работа между тях.”
Когато обредното лице, изпратено да прави „сговор за годявка”, е жена, тя е предумница или снобница.
