Тодоровден, наричан още Конски Великден, се празнува винаги в първата събота след Сирни Заговезни. Тази година тя се пада на 4 март.
Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически датира още от ранното средновековие, като обединява култа към светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.
Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято.
Тъй като денят се пада по време на Великденските пости, празнична трапеза включва постни ястия и пита.
Замесват се две погачи: за св. Петка и св. Тудур. Те се прекаждат и се раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити.
Самият колак се прави във формата на конска подкова или конче и върху него се слагат скилидки чесън, орехови ядки, сол.
За обредната трапеза се вари още царевица и жито, като към тях се прибавя леща, боб. леща; чорба от гъби и ястия от картофи.
Ето една вкусна рецепта за гъбена чорба, подходяща за Тодоровден.
Продукти:
2-3 с. л. олио
2 картофа
1 морков
1 глава стар лук
50 г сушени гъби
няколко стръка зелен лук
2 дафинови листа
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Гъбите се измиват с няколко води. След това се заливат с 4 чаши вряла вода и се оставят да се отпуснат за 10 минути.
Картофите се обелват и нарязват на кубчета, след което се слагат да се варят.
Морковите и лукът се нарязват на ситно и се задушават в олиото. Като омекнат, към тях се добанвят и изцедените гъби.
Всичко това се прибавя към врящите картофи и се разбърква. Добавят се дафиновите листа, посоляват се, слага се и черния пипер и се вари още 5 минути.
Готовата супа се сваря от огъня, тенджерата се похлупва и се оставя да престои 10 минути.
Поднася се поръсена със ситно нарязаните пера на зеления лук.
