Ако има нещо, за което изцяло можем да вярваме на Йорданка Фандъкова, то е, че и тя самата не знае дали ще се кандидатира за втори кметски мандат в София. Няма и да го знае до последния възможен момент; няма да е сигурна в „знанието си“, дори ако утре лидерът на ГЕРБ гръмогласно обяви по половин дузина телевизии, че София отново ще е „в добри ръце“. Невъзможно е да го знае, защото залогът е голям, но играта не се играе в кметството на „Московска“ 33.
Редно е да се каже, че кметуването на Йорданка Фандъкова е откровен провал. И то не заради това, че и в новия си кабинет тя остана послушно „вице“ на Бойко Борисов, а защото той програмира този провал с управленската си немощ. Така заводът за боклук не само, че вече не работи, но дори и не се строи. Трафикът в града остава убийствен, въпреки периодичното наливане на милиони – и съпътстващото прибиране на комисиони в световно неизвестни консултантски фирми. Паркирането остава мисия невъзможна, но пък синята и другите цветни зони за платено паркиране скоро ще стигнат до морето. Приходите изглеждат скромни само в явните баланси на „Градска мобилност“, останалото май отива в партийната каса. И кучетата в града остават повече от симпатизантите на ГЕРБ в национален мащаб. Какво да се прави – ЕС направи невъзможна далаверата с избиването им заради кожите, но пък още могат да се отклоняват пари от перата за кастриране.
Някой ще кажат: забравяте метрото, южната дъга на Околовръстното шосе и преасфалтирането на бул. „Брюксел“. Не, те не са забравени, но хвалипръцковският им потенциал бе оползотворен на 100 % от Бойко Борисов. Въпреки това Фандъкова остава с голям потенциал за кадровите игри на ГЕРБ на най-високо ниво.
Вече се говори – макар и под сурдинка – че вторият най-доверен човек на Бойко Борисов ще е кандидатът на ГЕРБ за президентското кресло. Първият му най-доверен човек – Цветан Цветанов, се издъни в МВР и в очите на обществото и вече не става за президентски избори. Но има потенциал, комбинативност и дори опит в Столичното кметство и става отвсякъде за кандидат-кмет. Какво като е министър? И Фандъкова беше...
Човекът става, партията му – не!
Иде реч за Георги Кадиев. От няколко месеца се знае, че той ще е кандидатът на БСП за кметството, което гледат през крив макарон от 1989 г. насам. Формално погледнато Кадиев е най-подходящият и избираем червен кандидат от всички, издигани от Столетницата. Нека си припомним, че през годините партията пускаше на обречена борба за синя София хора като ексразузнавача с пагони Бригадир Аспарухов, хлевоустата и пределно антипатична Татяна Дончева, провалилият се банкер и почитател на чашката Венцислав Йосифов, дори Румен Овчаров, когото софиянци не биха избрали и за контрольор в градския транспорт.
БСП не обича София и София не обича БСП – изборните резултати го потвърждават. А иначе Кадиев е сравнително млад, образован, компетентен и дори със забележим, макар и скромен, ореол на бунтар. Въпреки това шансовете му да спечели кметските избори в София са минимални, дори и да трябва да се състезава с вече поизтъркания Цветанов.
От атака в отстъпление
На предишните кметски избори един едър симпатяга с повече победи на тепиха от Премиера-Слънце смело пукаше балони с лика на Бойко Борисов. Познахте – говорим за архонт Слави Бинев, който има зашеметяваща кариера в бойните спортове. Преди 4 години Бинев се представи не зле, но то е защото сам наля страшно много пари в кампанията си, както и защото партия „Атака“ още не се бе преквалифицирала в прилепало на акулата Борисов. Сега Бинев вече обяви, че няма да се кандидатира, а пък Волен Сидеров за пореден път гледа към стола на Първанов. Капка не става за кмет повече, отколкото става за главен редактор, а избухливото синче на фамилията надали ще остави Европарламента, за да загуби кметски избори в София. Иначе казано, „Атака“ няма достоен играч за този труден многобой.
Сините имат потенциал
Никоя друга партия не е държала сърцата на толкова много софиянци, колкото току-що роденото СДС. След 1989 г. формацията е печелила кметските избори повече пъти, от която и да е друга партия. Днес обаче СДС и ДСБ са в долна мъртва точка на общественото доверие към тях и много трудно ще преобърнат тази тенденция от последните години. Практически сигурно е, че „Синята коалиция“ ще играе с общ кандидат, но е много рано да се каже кой ще е той. Мартин Заимов остава един чудесен кандидат с изключителен управленски потенциал, но далеч не е сигурно, че все още иска да се бори за кметското място, особено ако градът ще живее под светлината на Премиера-Слънце.
Добрият стар Софиянски
Много е вероятно в кметската надпревара да се включи човекът, печелил три пъти кметски избори, обвиняваният, но неосъждан лидер на Съюза на свободните демократи, добрият стар Стефан Софиянски. Столичани вече с носталгия си спомнят за годините на възход под неговото управление, съсипано между другото от личната вражда на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Той не можа да вкара Софиянски в затвора, но го извади от кметството и бастиса политическата му кариера. Сега обаче трикратният кмет има нелоши шансове да се върне на бял кон в сградата на „Московска“ 33. Самият той си призна, че обмисля дали да се кандидатира.
София е голям залък. От всяка гледна точка кметският стол е привлекателен, дори повече от премиерското кресло. Но тъкмо заради това, както и заради спецификата на града, тук нямат шанс кандидати на партии като ДПС, РЗС, независими или издигнати от граждански и бизнес сдружения. Този вот е мажоритарен повече от всеки друг и въпреки това остава и партизиран, така както е партизирано всичко в България. ГЕРБ ще се борят за София и ще стигнат поне до балотаж. Останалото ще видим като му дойде времето.
