Наследниците на имота в родния й Казанлък имат броени дни да обезопасят сградата, в която е живяла куриерката на Левски и БРЦК, първа изпълила женска роля в театъра, където дотогава играели само мъже
Автор: Десант
Руши се къщата на Балканската фея, която пренася в България сабята на Васил Левски и изпраща с китка цвете Христо Ботев до кораба „Радецки“. Жената, която има честта да е първият слушател на великото Ботево стихотворение „Жив е той, жив е", при това й го декламира лично авторът.
Смелата куриерка на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и впоследствие първата българка, която изпълнява женска роля в театъра е малко известната днес казанлъчанка Тодора Бакърджиева.
Къщата й се намира на бул. „23 Пехотен Шипченски полк“ №8 в родния й град Казанлък и единствено почти неразчитаема и изтрита от времето възпоменателна плоча напомня за тази героична и смела българка.
Както информира сайтът zakazanlak.bg, сградата в централната част на Казанлък, намираща се срещу бившата градска поща, където е живяла будната казанлъчанка, е опасна и застрашена от самосрутване. Наследниците на имота - Христо Генчев Кратунов и Мариян Иванов Бозуков, имат още няколко броени дни, да го приведат в безопасност, преди Община Казанлък да предприеме съответните реципрочни мерки и впоследствие да си търси парите с изпълнителен лист от стопаните на къщата.
Разследване на медията посочва, че за разрухата са сигнализирали още през лятото на 2015 г. живеещите в съседния жилищен блок. От Общината реагират година и половина по-късно и назначават през февруари тази година специална Комисия, която да установи състоянието на постройката.
Комисията установява, че сградата се нуждае от ремонти и отстраняване на част от рушащата се мазилка, падащи турски керемиди и висящи кабели, които могат да застрашат преминаващите по тротоара пешеходци. В Констативен протокол до кмета от 11 май тази година са описани всички опасности на имота, които днешните стопани на необитаемата къща, в които преди повече от 150 години е живяла Теодора Бакърджиева, следва да отстранят.
От заповедта на кмета с дата 20 юли става ясно, че ако стопаните на къщата не предприемат съответните мерки по обезопасяването на сградата и не преустановят реалната опасност от нейното самосрутване, то Общината ще извърши нужните ремонтни дейности, с цел безопасността на гражданите и ще извади съдебен лист за събиране на вземанията си от собствениците на имота.
До момента няма видими действия от страна на собствениците на къщата, предприети на база кметската заповед.
„Така домът, в който е живяла годеницата на Петко Казанджиев е на път да се превърне в поредната септемврийска новина за историческата ни безпаметност, народностно безхаберие и духовна немара", обобщават от zakazanlak.bg.
През 2013 г. в два поредни броя публикувахме в „Десант", който тогава излизаше в печатен вид, подробен разказ за Балканската фея. Нейната история е по-интересна и от роман.
Тодора се отличавала и с изключително дълга и буйна коса, която разпусната стигала буквално до петите й. Тя събирала от нея пищен кок и в тази зашеметяваща прическа „вграждала“ записките, които пренасяла тайно. Така сред хъшовете става известна с дадения й от тях псевдоним „Дългата коса“. Преоблечена пък като ханъма, веднъж Тодора довела майката на Ботев в Румъния, за да се види за последно със сина си.
Именно каазанлъчанката единствена изпраща войводата и четниците му до пристанището, откъдето те се качват на „Радецки“, закичвайки всеки един от бунтовниците с по едно скромно цвете. Качвайки се на парахода, Ботев се обръща към нея и я помолил щом корабът тръгне, да отиде и съобщи на жена му закъде в действителност е заминал той.
В разгара на подготовката за Априлското въстание, духът на хъшовете в Румъния е поддържан с организирането на театрални представления на различни постановки с патриотична тематика. От 1873 г. до лятото на 1875 г. директор на българското училище в Гюргево е основоположникът на българския театър, пръв български режисьор и автор на множество театрални пиеси Добри Войников. На гюргевска сцена той поставя „Десислава”, в която женските роли са поверени на Тодора Бакърджиева и дъщерята на баба Тонка – Петрана Обретенова.
В свободната вече България Тодора играе и в „Столичната драматична трупа” и в „Сълза и смях”, ставайки една от основателките на днешния Народен театър.
Бидейки директор на Историко-етнографския музей в Казанлък, Чудомир лично проучва живота на Казанлъшката фея, издирва наследниците й и събира експонати за скромния кът, обособен в една от музейните зали и посветен на нея. Сред нейните вещи и документи, които и днес може да се разгледат в музея „Искра” в родния й град, се намира народната й пенсионна книжка, снимки и различни квитанции, издадени на нейно име.
Преди години на нея е кръстена детска градина в родния й град. Но след настъпването на т. нар. демократични промени у нас повечето детски учебни заведения започват да се назовават с имена на цветя, приказни герои, слънчица, пчелички, славейчета и пр. И така ЦДГ № 2 в Казанлък, която дотогава се е наричала „Тодора Бакърджиева”, става… „Снежанка”.
Дано бъде спасена от забравата поне къщата, в която някога е живяла славната ни героиня.
