Земеделието ни загива в омагьосан кръг

Автор: Петър Петров

Затова нека не се сърдим днес на евробюрократите за практическото блокиране на процеса за усвояване на средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), която е отделна и независима от седемте Оперативни програми (ОП).
Нека си спомним кои бяха преговарящите от името на правителствата (на Костов, Кобурготтски и Станишев) през периода 2000 – 2006 г. - Александър Божков, Владимир Кисьов и Меглена Кунева-Пръмова. И тримата нямаха и нямат никакво понятие от селско стопанство. Това важи особено за Меглена Кунева-Пръмова, която и сега да попитате откъде идва млякото, ще отговори – от картонена кутия или от кофичка (ако е кисело). Резултатът от проведените преговори от тази групичка е плачевен. България е на едно от последните места в ЕС по усвояване на средства по ПРСР. Причината се крие както в некадърността на преговарящите, така и в самите им правителства, които в най-общ план станаха съучастници в изкривеното усвояване на средства по програма САПАРД за подготовка на българското селско стопанство. Вместо тези пари да отидат за изграждане на средни и дребни земеделски стопанства, голяма част от тях се вложиха в построяването на вили, хотели, ваканционни селища и винарски изби без нито едно лозе около тях. Така се стигна до днешния парадокс да има пари от ПРСР, да има внесени и одобрени проекти за над един милиард лева по мерките от ОС 1 на ПРСР, дори да има сключени договори с Разплащателната агенция (РА), а пари пак да не се усвояват.
В същото време Европейската комисия заявява от една страна: „Принципът за общностни преференции се изразява в еднаквите преференции за произведените земеделски продукти, в която и да е точка на ЕС”, а от друга  отсича: „За новите страни-кандидатки преките плащания на площ ще са в размер на 25 % от тези в настоящия ЕС”. Това е и основната пречка нашето селско стопанство да не може да излезе на големите европейски пазари. Днес то е задължено да купува от ЕС техника на космически цени, без да получава подкрепа под формата на субсидии като страните, от които купува машините.
В крайна сметка парите по ПРСР в България не могат да се усвоят поради следните причини:
Средствата за подготовка и изграждане на заможни селски ферми от периода на предприсъединяването са отишли по брега на морето, крайградските зони за отдих или в офшорни зони.
В България няма регламент за националните доплащания, които да направят произведената земеделска продукция конкурентна спрямо субсидираните продукти във всички страни около България и в ЕС като цяло.
Няма възможност фермерите да се възползват от паричния ресурс по ПРСР заради бедността си – те не могат първо да направят банково обезпечение, да получат кредит, за да осъществят проектите си и след това да получат субсидията по договорите си от РА.
В България липсва гаранционен фонд, както в останалите страни членки на ЕС, който да подкрепя дребните и средни селски стопани да усвояват еврофондовете.
Поради изброените по-горе обстоятелства българите няма как да поискат европари, защото от службите, където те представят своите бизнес планове и които отпускат мечтаните евросредства, в един глас ще им кажат – първо намерете пари, с които да си купите скъпото оборудване и да си построите конкурентни стопанства. След това ние ще проверим акуратността на извършеното от вас и документацията ви. А едва тогава, след период от 3 до 12 месеца, ще ви преведем 50% или 40% от парите, които сте вложили.

Животновъдите имат право на субсидия - 300 лева за куче (каракачанска порода) и нито един лев за крава от стадото, което кучето охранява. Имат право на пари за ливадите, но там има строги изисквания на ЕК за броя на тръните в тях. Субсидията за ливадите е за тяхната поддръжка, а не както БСП, НДСВ и ДПС обясняват на избирателите си - говедовъди, че им се давали пари за крави. Те не получават нито стотинка за животните си.
В Приложение 3. на Договора за присъединяване е договорена квота за производство на праскови за преработка в размер на 17 843 т. – т.е. 6 % от квотата на Гърция, която е 300 000 т. Това количество може да се получи от един блок насаждения с размер 600 на 700 метра. За крушите нямаме квота – изпуснали са в бързината да я договорят. Квотата за доматите за преработка е 156 343 т. - това количество може да запълни капацитета на две предприятия – в Пловдивско и Ямболско.
Съгласно Приложение 4 от Договора ни за присъединяване, захар може да произвеждаме в размер на 4752 т при потребление от 198 000 т.
Имаме квота за лен и коноп – едни от най-масовите култури, отглеждани като възобновяем източник на суровини – в размер на 48 тона/год. – това са два тира. За сравнение Унгария има 2061 тона, Белгия 10 380 тона годишно.



В категории: Съвети за земеделието