Създаването на Национална гвардия у нас решава проблема за резерва на редовните войски
Укрепването на отбранителната система на всяка съвременна държава е съществена част от приоритетните дейности в общата система на националната й сигурност. В този смисъл напоследък все по-често се употребява понятието „военна сигурност”.
Известно е, че поддържането на голяма национална армия е нещо много скъпо, което напоследък и най-богатите държави не могат да си позволят. Те също намаляват числения състав на въоръжените си сили, наблягайки най-вече върху качеството им като професионално обучение и снабдяването със съвременна бойна техника.
В същото време някои от тях могат много бързо да увеличат числеността им, ако това се наложи. Тази гъвкавост се постига тогава, когато голяма част от населението още в мирно време се чувства неразделна част от армията. До висока степен на военно-патриотична мотивация обаче се стига само ако се създаде самостоятелна в организационно отношение структура, съставена от граждани-войници, представляващи естествен придатък към редовната армия. Това в напредналите демокрации се нарича Национална гвардия.
Това формирование днес се свързва преди всичко с военната история и съвремието на САЩ и Швейцария, но не е непознато като тип военно строителство на много други места по света.
Така например веднага след Освобождението през 1878 г. и у нас се изгражда национална гвардия. Това става след приемането на Закона за Народното опълчение през 1880 г., подготвен от първия български министър на отбраната генерал-майор Пьотр Паренсов.
Най-ценното при тази структура е това, че се създава въоръжена сила, изградена върху принципите на доброволността, двойното гражданско-военно подчинение и териториално-милиционната система.
След цяла поредица аргументирани експертни публикации от 1993 г. досега и специално посветена на тази тема книга, издадена през 2005 г., стратегическото ръководство на държавата и нацията обаче все още не е предприело конкретни практически стъпки за осъществяване на идеята за изграждане на българска национална гвардия.
Първото раздвижване настъпи едва през 2002 г. Тогава политик от управляващото мнозинство в контекста на предстоящите масирани съкращения в БА по изпълнението на „План 2004”, но в изцяло популистки план, заяви, че е налице готовност за предприемане на стъпки по изграждането на българска национална гвардия. Военните се хванаха за това изказване като за спасителна сламка и направиха бързи и конкретни стъпки по въвеждането на този нов за нас вид армейски мултифункционален териториален резерв.
Така със заповед на генерал Никола Колев бе сформирана работна група в Генералния щаб на БА, която разработи Концепция за въвеждането на Национална гвардия (НГ) до 2010 г., т.е. до планираното за тогава отпадане на наборната военна служба.
В резултат на това през март 2012 г. се прие Закон за резерва (ЗР), който влезе в сила през юни същата година. Той въвежда две категории военна отчетност и задължения: „доброволен резерв” и „задължителен запас” и поради това би следвало да се нарече „Закон за резерва и запаса”.
Пределната възраст за служба в резерва за офицери е 60 години, а за запаса е 63 години. По този нелогичен начин мотивираните доброволци резервисти ще служат по-малко от задължените запасни.
Но това не е единствената му слабост. Не се дава възможност на младежите да изпълняват доброволно наборна военна служба с последващи задължения за служба в резерва.
Не се предвижда възстановяване на Школите за запасни офицери за младежите с висше образование, което да осигури окомплектоването с младши офицери на военновременните части и подразделения. Бившите кадрови и наборни военнослужещи не се разграничават като различни категории запасни чинове и задълженията им като военноотчетни лица се приравняват.
Всичко това е сериозен законодателен пропуск в условията на отменената още през 2007 г. задължителна наборна военна служба. Създава се и правно несъответствие и очевидна неравнопоставеност между българските граждани. В този смисъл службата в запаса на бившите наборни военнослужещи следва да се разглежда като правна възможност, а не като задължение.
Част от текстовете (чл. 56 и чл. 57, в раздел VІ „Подготовка на резервистите”) касаят дейността на Министерството на образованието, младежта и науката, поради което следва да се извадят от Закона за резерва и да се вкарат в законите за средното и висшето образование.
Заложените в ЗР по пет часа „Знания за защита на Отечеството” в часовете на девети и десети клас представляват формален, повърхностен и неефективен подход за усвояване на познания, умения и навици, свързани с отбраната на страната. Такова обучение можем да наречем „Въведение в отбраната”, но не и военно обучение.
До 1990 г. в средните училища пак в девети и десети клас, но в рамките на 108 учебни часа се изучаваше предмета „Начално военно обучение“, включващо в себе си осем военни дисциплини. Обучението завършваше с двуседмичен военнополеви лагер и бойни стрелби с АК-47. Ето това можем наистина да наречем „начална военна подготовка”.
А състоянието на наблюдаваното днес оставя единствено усещането за надделяване на политическия популизъм и липсата на достатъчен експертен капацитет на една авторитетна институция, каквато е Министерството на отбраната.
Правилното е въпросната „Начална военна подготовка” да прерасне в „свободно избираем предмет” и веднъж седмично учениците да имат такова събиране в клас, а и извън него, както е било в предишните по-далечни обучителни години. И така стъпка по стъпка да се върви към доброволната наборна военна служба, а после – и към задължителната такава.
Обнадеждаващи са направените изводи, че въпреки затрудненията с материално-техническата база и осигуряване, интересът от страна на младежите е значителен и прогресивно нарастващ, като над 70 на сто от тях в края на подготовката изразяват явното си желание за провеждане на практически занятия с въоръжение и бойна техника.
Тук следва да обърнем нужното внимание на началната военна подготовка на студентите и как на база горните данни от обучението на учениците и направените изводи в тази посока да бъде проведена тя. На този етап всички учебни заведения са уведомени за тази възможност, като заинтересовани са над 10 от тях с близо 800 кандидати за обучение – перфектна първоначална скорост.
За да затворим първоначалните стъпки в посока „Начална военна подготовка” или по-точно повсеместна такава, следва да споменем, че са наложителни и законови промени за преминаване на всички без изключение служители от държавната администрация през начална военна подготовка - така, както това се прави в по-голямата част от държавите от ЕС и НАТО.
В резултат на тези мерки ще се изгради една добра армия от смесен тип, страж на страната и в същото време – в помощ на народа, по подобие на германската, която след отмяна на наборната военна служба през 2011, поддържа Корпус от наборници-доброволци. Така ще се реши и проблемът с резерва, който сега с всяка изминала година се задълбочава и вече клони към нула хора, а от това - и нула възможности.
Тук ще подсетим, че наборната армия е в постоянно разположение в казармите 24 часа в денонощието и така не само се поддържа по-висока степен на бойната готовност от професионалната (която е с фиксирано работно време - от 9 до 17 часа, не можеща да марширува, слабо дисциплинирана, физически нездрава, визуално изпаднала, изглеждаща за жалост трагична и т. н.), а при бедствени ситуации като скорошната във Варна и в други на територията на страната „се свири тревога и до 10 - 15 минути живата сила и техниката вече е насочена към бедстващите райони.
Какво е състоянието на резерва на БА?
Според статистиката, всяка година по естествен път не по-малко от 7000 подготвени резервисти надхвърлят пределната възраст за служба в запаса. Така голяма част от внушителната на пръв поглед численост на подготвените резервисти (според някои експерти през 2011 г. такива са 1,7 млн. граждани, а според други – много повече) със сигурност ще се окаже нереална.
На второ място, никой не е в състояние да даде верни данни за това колко от тях са емигрирали в чужбина или са с влошено здравословно състояние, правещи ги негодни за военна служба. Точните цифри не могат да се установят при извикване за справка, а само при провеждане на реални мобилизационни сборове.
При това положение будят недоумение изявленията на високопоставени фактори отпреди две - три години, че военноотчетните лица у нас ще бъдат сведени до 50 - 60 хиляди души, а наскоро научих, че броят на запасните с мобилизационни назначения ще бъде намален още повече - на 30 хиляди души.
Според сега действащото законодателство, регламентирано в чл. 59 от Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България и чл. 44 - 50 от Правилника за приложението му, всички български граждани, които отговарят на определени условия, могат чрез Централното военно окръжие и неговите регионални структури да кандидатстват и да се запишат в курсове за начална военна подготовка. След успешно завършване (90 учебни часа) те полагат клетва и им се присвоява воинско звание от резерва.
Личното ми мнение е, че минималната подготовка на новобранците следва да е не по-малко от 90 дни, прекарани в казармени и полеви условия. В противен случай ще имаме резерв с ниска степен на подготовка и боеспособност.
Нужна е и концептуална преработка, тъй като числеността на доброволния резерв, според „Бялата книга” и „План 2014”, е сведена до 3150 - 3400 души. Тези числа не може да не предизвикват смесено чувство на тревога, тъга и насмешка.
Какво е състоянието на редовната армия?
В планираната обща численост на мирновременната войска в двата документа („Бяла книга” и „План 2014”) също се явяват разлики. В първия БА е с численост 26 000 души, а във втория – 26 100. Не става ясно обаче бройката на резервистите къде е заложена – в това число или извън него. Защото, ако от целия бъдещ състав на БА извадим 2380 цивилни служители и примерно 3150 резервисти, ще получим 20 570 кадрови военнослужещи. Т. е. получава се почти същото число като след Ньойския диктат!... Но ако резервистите ги прибавим към мирновременния състав, ще получим 29 250 души.
Така обаче пак не се връзват съвсем бройките. Поради това експертите започват да се питат – това сериозни документи ли са или някакви халваджийски тефтери? А може би такава е и целта на занятието – манипулативната игра с числата да предизвика пълно объркване както между тези, които сега служат в БА, така и в обществото като цяло.
И така до края на 2014 г., когато Сухопътните войски, най-многобройните в БА, трябва да бъдат сведени до 14 000 души, както е записано в т. нар. “Бяла книга”.
В тази връзка е необходимо много прецизно да се обсъди въпросът дали въвеждането на Териториален резерв или Национална гвардия да не се извърши с отделен закон, а наличието и основните му функции да се разпишат най-общо в Закона за резерва. Такова разделение ще структурира по-прецизно системата за национална сигурност и отбрана и ще възпрепятства евентуални нови опити за последващи съкращения в кадровата армия. Освен това, добре известно е, че формированията тип Национална гвардия се възприемат като войски за териториална отбрана, а не като настъпателни групировки.
Мл. лейтенант о.з. инж. Петър Велчев,
председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите
Господин Велчев, омръзнаха ми Вашите глупости за необходимостта от връщането на задължителната наборна служба. Това, за щастие няма да стане, колкото и такива като Вас да споделят дебилската идея на НФСБ и ББЦ. България има нужда от добре въоръжена и платена професионална армия. Извинявайте ако съм Ви обидил, но вие явно от аргументи не разбирате и мечтаете за времето, когато срочно служещите войници в казармата имаха по-малко права от осъдените в затворите.
1
zad kulisite na kapitana pe
17.07.2014 12:29:41
0
0
ami moeto mnenie e da se vidjat resursite ,strukturite na vaorashenite sili i paravoenni organisazii i i drugi koito sa svarsani v tjah v stranite sajusnizi na balgaria i drugi strani koito ne sa sajusnizi na balgaria i da se napravjat dobri analisi i
varianti koito da podpomognat balgarskite vishdania i predvishdania za kolektivna i samostojatelna aktivna otbrana ,samootbrana .
tova go e pravil i cinsinnatus ,velikia rimski polkovodez i zemevlladelez i edin ot parvite savetnizi na rimskia imperator
