Багрилница ще заработи в центъра на Бургас на Велики четвъртък

Глупостта на сръбските езиковеди които твърдят че "македонски" "език" съществува:
1. щом преходните българо-сръбски говори са по-сръбски от северномакедонски "език", то те са или говори на език, отделен от български, сръбски и северномакедонски, или по-правилно, говори на северномакедонски език, като те приличат най-много на него, а не на български или сръбски.
Например: сакам (=искам) е и шопска, и торлашка дума, тоест присъства в българо-сръбските говори които се говорят и в днешна Бг., и в днешна Сърбия.
Друг пример: почти цялостната липса на съгласна/фонем "х" ("серверномакедонски" леб = хляб, сръбски хлеб) е обща и на северномакедонски, и на шопски/торлашки
Не може да се каже че "македонски" "език" се говори само в историческата/географската "Македония" и, вследствие на това, няма как да се говори в торлашките райони на Сърбия (Пирот, Ниш, Враня, Лесковац и т.н.).
а) Какво означава Македония? Според някои от сръбските езиковеди и историци това е само Южна Сърбия, значи и Скопие, и Ниш били Южна Сърбия.
Освен това, през древността Пиринска Македония не беше обитава от (древни/истински) македонци, а от траки, като вместо днешният град Благоевград имаше тракийския Скаптопара (имаше много тракийски градове с окончание "-пара"). Всъщност имаше разни "Македонии" в течението на времето. Друг пример: през част от Средновековието "Македония" беше разположена в Тракия, около турския град Одрин.
б) Северномакедонски език се говори и в Косово (от гораните - мюсюлмани - а и от сърби-торлаци - христяни), и в Албания а това не са части от историческата/географската област Македония, нито от днешна държава Северна Македония. За Косово даже не може да се каже че горанските райони някога са били част от "Македония", докато за някои (или всички?) райони в Албания където се говори български/"северномакедонски" може да се каже че те всъщност са част от Вардарска Македония, които са били откъснати от нея през 1912 г. когато се образува независимата държава Албания, докато независима Северна Македония ще чака чак до 1991 г. да се появи като независима страна.
Щом северномк. се говори и извън ист./геогр. област "Македония" (Косово) защо тогава торлашките говори в Сърбия (които приличат много повече на северномк. отколкото на сръбски) да не се окачествят като "(северно)македонски говори"?
2. Онези сръбски езиковеди (или въобще общественици) които твърдят че "мк." "език" съществува противоречат на най-големия сръбски езиковед Вук Караджич който никога не е споменавал "мк." "език", и, освен това, е твърдил че в област Македония се говори български и там живеят българи (а не сръбски/сърби).
Като му противоречат, те и го обвиняват, косвено, че беше сръбски предател и работеше в полза на българите и ущърб на сърбите.
Цитат:
"Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на X. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско).
[...]
С българска диалектология в Македония се занимава и авторът на известния сборник „Народне песме македонски бугара” (Белград, 1860) — сръбският изследовател Ст. Веркович. В писмото си към своето „Описание быта македонских болгар” той определя северната и южната граница на българската реч в тази област: „Въобще Македония е населена с народ, който говори най-чист български език, като почнем от най-северната граница, от върха Люботрън и свършим с най-южната, т.е. Средиземно море*. В „Топографическо-этнографический очерк Македонии” (Петербург, 1889) той отново посочва границата между български и сръбски език: „Като се почне — пише той — от оная точка, откъдето тръгва планинската верига, която отделя Призренския санджак от Шкодренския, границата между българското и сръбското племе съставят високите вериги на Шар, които се протягат чак до Качаник, където се съединяват с т. нар. Скопска Черна гора”.
[...]
В най-ново време (1960) големият сръбски езиковед Ив. Попович в своя крупен труд Geschichte der serbokroatischen Sprache, Wiesbaden, 1960, отбелязва, че македонски е „повече или по-малко идентичен със старобългарски и български” („mehr oder weniger mit dem Altkirchenslawischen und Bulgarischen identisch”, стр. 262)."
Единството на българския език в миналото и днес
Българска Академия на Науките. Институт за български език (1978)
II. ПИСМЕНО-РЕГИОНАЛНА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В СР МАКЕДОНИЯ
2. ЕДИНСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК НА ДИАЛЕКТНО РАВНИЩЕ
http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm