За това настояват много родолюбиви българи, начело с игумена на Лопушанския манастир архимандрит Христодул
Автор: Камен Колев
Родолюбиви българи от Северозападна България подеха инициатива загиналите в Чипровското въстание да бъдат обявени за мъченици за вярата, народа и родината. Това е и личната кауза на игумена на разрушения и опожарен по време на въстанието през 1688 г. Лопушански манастир „Свети Йоан Предтеча" архимандрит Христодул.
Той разказва, че когато започва възстановавянето на манастирския храм през 1856 г., при изкопните работи тогавашният игумен Дионисий се натъква на човешки кости. Макар Чипровското въстание да не е изследвано добре и около него да има много въпросителни, известно е, че в района са загинали хиляди хора.
Първоначално въстаниците освобождават Чипровци и селищата в Западна Стара планина, но бунтът е потушен в неравна битка с 30-хилядната турска армия и 10 000 унгарски наемници. Голяма част от бунтовниците загиват, а оцелелите и семействата им бягат в съседни страни и най-вече в румънската област Банат. „И така турците, идвайки в четирите католически града, т. е. в Кипровец, Копиловец, Железна и Клисура, излели целия си бяс върху невъоръжените и от страх вцепенени българи и с нечувано зверство, не прощавайки ни на пол, ни на възраст, посекли голяма част от тях, възпрепятствани да избягат, а част отвлекли в непосилно робство. Гореказаните градове с храмовете и манастирите превърнали в пепелища и каквото ценно останало с повторни набези и плячкосвания отнели, разрушили и унищожили...
Майките не се тревожели за пропадащото им ценно облекло, злато и сребро и други украшения, а се хвърляли да изтръгнат децата си от ноктите на турците... Немощни и почтени старци и старици, неиздържащи на бягство от страх и слабост, падали под вражия меч... Много мъже поели из горите, скитали насам-натам...”, се казва в „Хрониката” на някогашната Българска католическа провинция, съставена по разкази на очевидци и съхранявана допреди време в Банат. Когато игуменът на Лопушанския манастир архимандрит Дионисий открива в края на XIX век костите на загинали въстаници, той нарежда дворът да бъде разкопан. Намерените тленни останки са събрани и положени в костница, пред която има и масов гроб.
„Само черепите, които са намерени от архимандрита, са над 700-800. Хора, които са виждали човешките останки, казват, че е имало и посечени черепи на деца", разказва дърворезбарят Чавдар Антов от с. Меляне, община Георги Дамяново. Местните хора твърдят, че по времето на социализма част от костите на въстаниците са били изнесени и използвани за обучение на студенти по медицина.
Както е известно, в началото на ХХ век български бизнесмен откупува от Истанбул два вагона с османски архиви. Те са дарени на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и се съхраняват в специален фонд. Архимандрит Христодул е убеден, че в него ще се намери доста информация за загиналите въстаници. Проблемът е, че у нас са малко специалисти османисти, които да се заемат с разчитането на документите. В началото на годината духовникът назначава научна експедиция, която да проучи архивите на Ватикана, на Османската, Руската и Австрийската империи и да издири имената на трагично загиналите въстаници. Идеята за изследването е на по-предишния игумен на Лопушанския манастир епископ Сионий, който сега е начело на Троянската света обител.
На 19 октомври в приземия етаж на кулата костница в чипровския манастирски комплекс, където се съхраняват кости на монаси и загинали във въстанието, бе осветен параклис. Иконостасът му е изработен от Чавдар Антов и колегата му Найден Кирилов от берковското село Слатина, а поставената в него икона на чипровските мъченици е дело на местния художник Георги Тачев.
За канонизирането като мъченици на чипровските въстаници се заговори активно преди три години, когато по покана на Видинския митрополит Дометиан във Видин заседава нарочна комисия, сформирана по този повод. В нея взеха участие православни духовници, историци и музейни работници от Чипровци, които решиха да започне процедура по канонизация на загиналите.
Нека припомним, че това няма да е прецедент – през 2011 г. за новомъченици бяха обявени и загиналите в Баташкото клане.
