Тези дни станаха ясни основните акценти в т. нар. Национален план за действие по заетостта. Ще рече – как държавата ще се бори с безработицата.
Автор: Диана Славчева
На първо време, ще се започне лудо издирване на безработните младежи – по паркове, клубове и кафенета. Това ще извършват специално назначени за целта „ловци на глави“, които, след като сгащят шляещия се без работа юноша, ще го замъкват в бюрото по труда, за да се регистрира там. После ще му бъде направен психопрофил и на негова база ще му се търси работно място или пък ще се изпраща на допълнителни квалификационни курсове.
Някакъв подобен почин се прилагаше и преди тридесетина години, когато социалистическите ни предприятия не сварваха да бълват продукцията си и все не им достигаше работна ръка, та често се прибягваше до крепните сили на братския виетнамски народ. Но не се отблъскваше и трудовата десница на нашите юноши бледи, като често се правеха акции по дискотеки и кафенета, за да се приберат тези от тях, които нямат в паспорта си заветния печат от някаква месторабота. Те бяха товарени на камиони и изпращани принудително да се трудят по заводи и по прокарването на пътища нови.
Въпросът е накъде ще бъдат насочени сегашните младежи, изловени като нетрудещи се никъде?! Само един психопрофил не е достатъчен – нужно е да се отворят и нови работни места, т. е. да се стимулира бизнесът – малкият, средният и големият. И то най-вече родният. А не на неизброимите вносни компании, които на килограм разкриват у нас кол центрове, аутсорсинги и пр., привличайки българчета да им вършат работата за жълти (по техните стандарти, разбира се) стотинки. Именно заради тях всеки бяга към столицата (тъй като именно в нея откриват офисите си иностранците), а не защото в София има кой знае какви предприятия.
Сега то хубаво, че ще ги водят под строй към бюрата по труда безработните млади хора, но ето какво ще им се предлага – планираните дейности, финансирани по 285 регионални програми, които ще осигурят лелеяната заетост на близо 3000 безработни, включват поддръжка на уличната и пътната мрежа; поддържане на площади и паркови пространства; почистване на речни корита, дерета, озеленяване, изграждането на отводнителни канали и пр.
Добрата новина е, че вече няма да се дават пари за метене, садене на китки по парковете и пр., които основно отиваха в джоба на циганките. Общините ще могат да наемат нискоквалифицирани работници, но не като чистачки, а като лелки в детски градини или помощници в училищата – все длъжности, към които ромите нямат афинитет, тъй като бягат като дявол от тамян от българското просвещение и масово децата им, а покрай тях и родителите им, не стъпват в родните учебни заведения.
Лошата новина е, че предвидените промени благоприятстват клонирането на бюрокрацията. Защото, за да сколасат бюрата по труда да поемат „обработването“ на привлечените към тях млади хора, барабар с техните т. нар. психопрофили, се предвижда да се увеличи бройката на едни такива служители, зовящи се „индивидуални съветници или” още „кейс мениджъри“, казано по модерному, каквото и да значи това.
Така е то у нас, расте ли безработицата, расте и бюрократичният апарат, който трябва да се занимава с нея. Намалее ли безработицата, бюрократите пак са на далавера – за тях се открива светла перспектива за нови щатни бройки.
